Използвам заглавието на критичен текст, публикуван в априлския брой на френското списание Classica. Авторът Янник Мийон разглежда интегралната продукция на Гега Ню “Симфониите на Шостакович”, която бе издадена изцяло неотдавна. Диригентът Емил Табаков стои в основата на това колосално дело. Направи записите заедно със Симфоничния оркестър на БНР. Интегралът с петнайсетте симфонии на руския класик бе реализиран в 10 компактдиска и, както ще прочетете, вече предизвиква интересни мнения и много сериозни оценки – пет звезди дава авторитетното издание на записа на Емил Табаков.
БЪЛГАРСКИЯТ ВКУС
Шостакович по-автентичен и от истински
От София – интеграл на симфониите във великата съветска традиция, комфортно за слушане
Емил Табаков записва този интеграл именно в София с оркестъра на Българското радио за национален лейбъл. Преминал през радарите, този цикъл все пак се оказва последното свидетелство за съветската звукова култура, повече от трийсет години след разпадането на СССР. Музиката на Шостакович всъщност никога не е преставала да увеличава популярността му сред западните оркестри. С жив и остър жест Табаков съживява безмилостния съветски стил и получава звук, благоприятстващ суровите тембри, грапавите струнни и искрящи духови на една добре подготвена формация, много по-добре записана в сравнение с историческите свидетелства на Мравински, Кондрашин или Рождественски.
Цикълът от петнайсет симфонии открива своите наситени и крещящи цветове, своя скърцащ хумор, който никога не е далеч от отчаянието и язвителните обиди, и точно това го прави легенда. Тази естетика отрича всякаква бавност във възвишените коди (Симфонии №№ 4 и 15), но разпределя натрапчивото им бледо озарение изключително идиоматично.
Покачване на напрежението
Тази посока, понякога яростна, преминава през всички “малки” симфонии (отбелязваме най-вече №№ 1 и 9) и успява завладяващо да повиши напрежението в „големите“, където човек може да открие, докато ги слуша една след друга, необичайни скърцания в духовите (Симфония № 4). И ако Седмата остава слабото място на този цикъл, Единайсетата, горяща от нетърпение, подчертава острите тембри повече от тежката перкусия, докато скръбта на Симфония № 13 настръхва от темброви сблъсъци. Този разглобен барабан, този мрачен тромпет като агент на НКВД, тези непостоянни дървени духови в пълзящия им диапазон в Симфонии № 8 и №10 носят печата на автентичността.
Янник Мийон
Разбира се интегралът изисква още по-детайлно внимание, което ще се случи в decrescendo.net. Публикувам този отзив, защото считам, че дава важна информация. Бих искала да допълня, че Емил Табаков завърши този интеграл при изключително неблагоприятни, много тежки условия, които му бяха осигурени от тогавашния директор на БНР Радослав Янкулов, от директорката на Музикалната къща на БНР, назначена от Янкулов, Хелия Чавдарова и от една малка, но много агресивна и креслива група от оркестъра на БНР. Табаков преодоля всичко това и сега времето, както винаги, поставя нещата по местата им. Бих искала да не пропусна и музикантите, които работиха абсолютно всеотдайно, като екип, заедно с Табаков, за реализирането и за успешния завършек на този интеграл, съзнавайки важността на работата, именно с този диригент. Това са продуцентът Владимир Христозов, тонрежисьорите Сава Лавсов и Мирослав Данев, тоноператора Валентин Иванов, инженерите Марин Маринов и Румен Енчев. А текстовете към всеки компактдиск написа Янина Богданова. И както се вижда интегралът “Симфониите на Шостакович” се радва на своя качествен живот.